КОЖНИ БОЛЕСТИ И ГЪБИ

ДЕН ПЪРВИ

Бях започнал да си правя расти, но като се опитах да ги махна, стана много зле. Тогава реших, че е крайно време да се подстрижа. Излязох от бръснарницата и видях, че на врата ми са се появили някакви мистериозни кръгообразни червени обриви. Мисълта, че вероятно ги имам от месеци, без изобщо да съм забелязал, не беше особено приятна. Огледах ги и реших, че най-вероятно става въпрос за псориазис. Опитвах се да забравя тази ужасна констатация, докато пътувах за летище Kennedy, където имах среща с Питър Съдърланд. Изпращаха ни в Исландия, за да отразим седмицата на модата там, и поемаха всички разноски по пътуването. Никога не бях чувал за исландска седмица на модата (кой ли пък е), но това едва ли има голямо значение. По-важното е, че в Исландия човек очаква да види огромни полета от P. Semilanceata – легендарните психеделични гъби, които според един приятел са най-добрата гарнитура за бургер с агнешко и лук по специална рецепта. Каква точно беше рецептата – не помня.

Чекираме се на летището и служителят зад гишето вижда, че държа наръчник за разпознаване на психеделични гъби. Хвърля ми кос, многозначителен поглед и казва: „Растат по лайната.” Кимам, за да покажа, че съм разбрал, но той, изглежда, се чувства задължен да напомни за зловещото си присъствие и когато пристигаме на изхода към самолета. Появява се и там, този път проверява бордните карти. Отново забива поглед в мен и казва: „Ще се вдигаме в облаците, а?” Аз отговарям „Какво?”, а той продължава „Донеси една и за мен.” Усмихвам се, но ме полазват студени тръпки, чувствам се като застигнат от зла поличба, все едно самолетът ще експлодира във въздуха. Хващаме нощния полет и кацаме в Исландия в 8 сутринта. Вчера и днес се сливат в едно и това е най-дългият ден в живота ми. Утринното небе е мрачно, сиво и няма как да е друго след прекараната безсънна нощ. Пейзажът, след като излизаме от летището, е невъобразимо безцветен – безкрайна шир от сив камънак и еднотипни къщи от един и същи материал, с еднакви по големина прозорци. Само покривите от вълнисти алуминиеви плоскости се различават по цвета си (избелял при това).

Преди да тръгна от Ню Йорк, ми бяха казали, че Исландия е на първо място по брой самоубийства, което се оказа невярно. Напълно неочаквано трябва да се настаним не в хотел, а в някаква изоставена база на НАТО с приветливото име Поделение 747. В стаята ми има кутия традиционни исландски шоколадови бонбони, а на вратата на хладилника стои исландски трол с магнит. Носът на трола е счупен. Бяха ми казали как да се свържа с някакъв рибар на име Гери, който щеше да бъде моят водач в търсенето на гъби. Питър и аз караме до апартамента му и той накратко ни разказва за нарко сцената в Исландия или липсата на такава. Без никакво съмнение Гери е пряк наследник на викингите – има дълга руса коса, огромна квадратна глава и войнствен вид. Той ми казва, че гъбите наистина растат в Исландия, но сме пристигнали прекалено рано, за да наберем каквото и да било. Успявам да скрия огромното си разочарование, след като казва, че шансовете ни да не намерим нищо са 99,9%. Тръгваме от апартамента му и минаваме с колата покрай заведение за бързо хранене от веригата Quiznos с покрив от нагъната ламарина. Несъмнено най-тъжното от всички в цял свят.