от джанел хесиг

IЧувствах се такава късметлийка, когато попадах на снопове от удължена коса, безразборно пръснати на тротоара. Повече отколкото да намеря пени или четирилистна детелина. С тогавашното си невежество не знаех, че евтините аксесоари понякога се измъкват по собствено желание. Мислех, че дълги коси по земята могат да означават само едно: женски бой. Две момичета, подивели на автобусната спирка. Намерено любовно писмо до чуждо гадже, завършило със скъсани дрехи и акрилен нокът в очната ябълка.

Обаче съм само воайор. Обичам филми за добри жени, тикнати в затвора, но ако ме изберат да участвам в такъв, ще съм тихата вода в библиотеката, а не пиперливата кучка, която раздава правосъдие на двора. Нямам нерви за момичешко насилие.

Когато за първи път се запознах с Riot Grrrl движението през 1990, цялото печене на пайове и котешките очила не влизаха в интересите ми. Тогава по-скоро разбивах бирени бутилки пред районното. Като оставим дребните разлики настрана, с цялото си сърце приемам Riot Grrrl принципа за момичешкото единство. Вярвам, че е възможен свят, в който момичетата не усвояват сексизма като нещо нормално и се подкрепят, вместо да се състезават една с друга. И мисля, че Riot Grrrl движението е голяма стъпка в еволюцията на феминизма и ъндърграунд музиката. Поне на теория.

Миналата година, 93-а, имах възможност да придружа най-любимата си Riot Grrrl банда на турнето им. Бях мега щастлива! В седмиците до турнето тяхната касетка се нанесе за постоянно в уокмена ми. Вървях по улиците с уши, пълни с girl love, носейки се в небето и готова да подивея, докато най-после не дойде време да се кача в микробуса.



По пътя за Лос Анджелис спряхме в любимата ни Riot Grrrl закусвалня – Тaco Bell. Като седнахме на масата с подноси, пълни с манджа за 59 цента, певицата, да я наречем Ерика, отиде до тоалетната. Секунди след като вече не можеше да ни чуе, другите момичета започнаха ентусиазирано да я обсъждат. По-специално големия й задник!

“Поне не си е облякла жълтите панталони!”

“Някой има ли лъжица? Ерика е по шорти. Крема сирене за всички!”

Бях шокирана. Възможно ли е предводителките на Riot Grrrl движението да са чисто и просто... провокаторки? Почувствах се все едно са дръпнали girl love килимчето изпод краката ми. Зад бебешките баретки и непослушните цици виреело скрито зло. Не бяха по-добри от останалите задници по света. Не, дори бяха по-лоши. Защото бяха поумували върху начина, по който се държат жените една с друга, и твърдяха, че са различни от тях, алтернативни. А и накараха глупавата мен да им повярвам! Ако те бяха лъжа, какво друго не беше истина? Разпродажбите от музикалния магазин Huggy Bear тайно се пренасочваха към Domino’s Pizza? Имаше ли конско приспивателно в пайовете, които винаги печаха? Дали караха момичетата да изпишат „курва” на корема си като част от добре скроена злонамерена шега?

Сега, като минаха няколко месеца, се посъвзех след шока от скандалното разкритие. Мисля, че идеята за подобен злобен феминизъм е понякога смешна, а понякога вледеняваща. Знам, че от време на време е почти невъзможно да спестиш майтапа на нечий друг гръб. Но не изглеждаме добре, когато казваме, че сме за единство на всички момичета, а съще-

временно сами подкопаваме това единство. Ще успее ли Riot Grrrl да създаде свят без абсолютни кучки? Само времето ще покаже.