Господин Чучулига и госпожа Сова се ожениха в един есенен ден, който тогава им се струваше слънчев. Неколцина приятели ги изпратиха до новата квартира, където смятаха да свият гнездото си. Изпиха по чашка, повикаха "Горчиво, горчиво", попляскаха с ръце и ги оставиха да си гукат.
Събитието за госпожа Сова едва сега започваше. Тя възприемаше романтичния сумрак като начало на дълга поредица от още по-романтични нощи. За нея запалването на свещите беше знак, че е настъпила активната част на денонощието – време за оживен разговор, споделяне и флирт, за дълги часове на любовна игра. Господин Чучулига беше уморен и за изтерзаните му тяло и душа след дългия, изпълнен с вълнения ден, мръкването бе добре дошло. Той претупа съпружеските си задължения и заспа, похърквайки в началото леко, а сетне все по-ужасяващо. Госпожа Сова полежа в тъмното, а когато мъчението да очаква всяко следващо поемане на въздух прехвърли границите на издържливостта й, стана и отиде да раздигне масата в хола.
Сутринта господин Чучулига скочи рано. Отиде в кухнята и направи кафе. Внесе двете чашки върху табличка в спалнята, но госпожа Сова дръпна завивката до носа си и продължи да спи. Той се върна в кухнята, където осъзна, че завинаги е изгубил сутрешните бухтички на майка си, повъртя се, допи си кафето и отиде на работа.
Като всяко средностатистическо семейство, господин Чучулига и госпожа Сова имаха две деца, едното от които Чучулига, а другото Сова. Госпожа Сова се научи да става, след като малката Чучулига скокнеше от леглото. Двeте правеха закуска, която изстиваше, докато малкият Совичка се разсъни. Татко Чучулига отдавна бе престанал да закусва вкъщи, но за сметка на това вечеряше веднага, след като се прибере от работа. Двете нощни птици си дояждаха дълго, след като той си беше легнал, а когато и малкият Сова най-сетне светнеше нощната лампа, за да чете в леглото, мама Сова започваше да шета. Понякога, късно след полунощ, присядаше уморено пред телевизора и се размечтаваше колко добре би било да има с кого да сподели чаша вино. В неделя сутрин малката Чучулижка гъделичкаше мама по петите, за да я разбуди, за радост на татко Чучулига, който пристъпяше нетърпеливо с кошница в ръка, изумен как в такова прекрасно утро някои могат да спят, вместо вече да са за гъби в Балкана. После потегляше сам и обиден от киселата физиономия на жена си, ядосан, че е изпуснал най-хубавите часове на деня.
Малката Чучулига и малкият Сова пораснаха и едно след друго излетяха от семейното гнездо. Господин Чучулига и госпожа Сова продължаваха да ходят на работа, но имаха повече време, което госпожа Сова се надяваше да използва, за да се наспи най-сетне, а господин Чучулига – да се самообразова. Те продължаваха да съжителстват в общата спалня и дори понякога рано сутрин господин Чучулига страхливо пролазваше ръка под завивката на госпожа Сова, но тя, заспала преди два часа, злобно му просъскваше и всичките му издадени части прилепваха към тялото. Без да вдига шум, той се изнизваше от леглото и пренасяше завивката си в хола, за да гледа някоя образователна програма. От време на време се опитваше да протестира, че липсата на сексуален живот вреди на простатата му. От същата липса се оплакваше и госпожа Сова, но според нея причината беше точно в сексуално-образователните програми, които наспалият се вече господин Чучулига се ококорваше да гледа, когато тя току-що си беше легнала и които, смяташе тя, убиват у него последните остатъци от първичен нагон. Даже веднъж-дваж се опита да го събуди преди полунощ, повече с желание да му покаже колко лошо е да те будят, когато си заспал, отколкото с мерак за интимна близост. Оказа се права, защото когато господин Чучулига спеше, спяха и всичките му съставни части.
Понякога господин Чучулига и госпожа Сова се виждаха през деня, най-често около масата за обяд, и дори имаха свободно време. Обаче ако преди години бяха търсили такива мигове, сега ги избягваха, защото разбираха, че няма какво да си кажат. Ако все пак се случеше да хапнат заедно, старателно избягваха всяка предпоставка за разговор, защото знаеха, че той ще доведе само до взаимни обвинения. Господин Чучулига и госпожа Сова все пак бяха интелигентни хора. Докато той дъвчеше, вперил поглед в телевизора, тя прелистваше някое списание или вестник, бодвайки с вилицата. Вероятно затова запази до късно стройната си фигура, обратно на господин Чучулига, който наедря, надебеля и се отпусна. Оправдаваше се, че с многото бира предотвратява камъни в бъбреците, но истината беше, че тя му харесва. Не умря от камък, а от инфаркт. Стана бързо и неочаквано. Госпожа Сова наистина се натъжи, но в подсъзнанието й се промъкна мисълта, че най-после се е освободила напълно. Тя заспа просълзена... а на сутринта се събуди рано.
Няма коментари:
Публикуване на коментар