Тялото ми е...

Тялото ми е твоят дом,

така се привързах към теб,

че когато си тръгнеш ще опустее.

Събуждаш се в костичките на дясното ми стъпало,

припомняйки забравени знаци на съдбата,

танцуваш в колената, пълзиш бавно нагоре

и засядаш над трети прешлен,

любимото ти място;

люлееш се дълго и унесено като в хамак

между морето и бадемовите градини на Емона,

и докато си почиваш там до насита,

започвам да размишлявам

за неудобствата,

които създава едно меко легло

или пейката в края на алеята

гърбът ми попива

лъчите на отиващия си октомври,

а лицето ми губи

очертанията си в здрача на изтока,

или дори креслото, в което с часове седя,

подреждайки избелели снимки,

всъщност, има ли значение времето

за гласовете, които те правят щастлив?

Искаш ли да ти направя чай от мента?

Не, не се сърдя, когато идваш на гости

в неподходящо време,

постой колкото искаш,

разходи се из коридорите на твоя дом,

можеш да останеш и тази нощ,

ще ти изпея приспивна песен,

музиката е хармония,

а хармонията лекува душата,

нали сме едно цяло,

ти си аз, а тялото ми - твой дом,

събуди ме, ако решиш да тръгнеш,

ще закуцукаме до брега,

там скалата се отдава на прибоя,

това е друга любов,

неразбираема за човеците,

а сега спи...

Така й говоря на болката.